Народният певец Борис Машалов е роден в град Севлиево на

Виртуозът Борис Машалов пеел без микрофон заради силния си и внушителен глас

Народният артист Борис Машалов е роден в град Севлиево на 30 януари 1914 година Той израства в фамилията на потомствени занаятчии и артисти. Певческият гений на Машалов личи още в ученическите му години, когато дружно със сестра си има участия на празници на учебното заведение, в което учат. Изучава бояджийски поминък и дружно с братята си се мести в София.

Докато прави работата си из софийските улици, пее – извършва еднообразно добре национални песни, италиански канцонети, песни от градския фолклор. Това кара доста любопитни минувачи да се стопират и да слушат осъществяванията му, а постоянно го викат на бис и го подканят да не стопира да пее. Така се среща с оперния артист Събчо Събев, който му дава основите на вокалното пеене.

Руфинка болна легнала

Любопитен факт за Борис Машалов е, че дружно с братята си взе участие в спортна битка и в кеч мачове. През 1934 година клубът на българските борци – дилетанти провежда ежемесечни надпревари по аматьорска битка на колодрума в София. Мачовете се популяризират като “свободна американска битка “. Те не притеглят голям брой хора, само че слагат началото на кеча в България. Всяко съревнование приключва с показателен конфликт сред Борис и Серафим Машалови. Братята са съвършени експерти и положителни българи. Най–големи достижения в битката има Борис. На държавния шампионат през 1942 година става първенец. За Машалов обаче спортът не е метод за изкарване на издръжка, точно за това избира песента, тъй като в нея се усеща най-силен.

Мистерията на българските гласове - Полегнала е Тодора

През 1937 година в Прага записва първата си плоча. В същата година гласът му проехтява за първи път в ефира на Радио София – слушателите са впечатлени от внушителното осъществяване на песните: „ Денчо буля си думаше ”, „ Заблеяло ми агънце ”, „ Зън, зън, Ганке ле ”. Този дебют в радиото кара Борис да смъкна от репертоара си градските и шлагерни песни и да се насочи към националните. Това слага началото на креативната му активност като артист на национални песни. През 1949 година е назначен от Сирак Скитник за солист на Ансамбъла за песни и танци на армията. С тях обикаля по концерти, както в България, по този начин и в чужбина. През 1954 година пътуват на турне Урал – Сибир – Китай. За едно от участията в Пекин научава „ Заблеяло ми агънце “ на китайски и я извършва пред 50 хиляди души. Когато свършва осъществяването, целият стадион става на крайници.

По-късно напуща ансамбъла и основава известната група за национални песни „ Наша ария ”. Тук дружно с Гюрга Пинджурова, Лалка Павлова, Ика Стоянова, Славка Секутова, Радка Кушлева и Борис Карлов обикаля цяла България и изнася концерти по села и градове. Репертоарът на Борис Машалов наброява към 400 песни, като доминират хайдушките и семейно-битовите. Песните си Борис Машалов извършва с виртуозно майсторство. Дейността му като реализатор е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си – персонални или служебни, той постоянно търси национални песни. Всеотдаен е в работата си, не жали нито време, нито сили, нито средства. На доста от участията си извършва песни по стремежи на публиката. Пее без микрофон, поради мощния си, величествен глас.

Забравената изпълнителка на „ Омиле ми, Ягодо “ - Гюрга Пинджурова

Песните в репертоара му са тъжни и хуморески, способни да разплачат и разсмеят всекиго. Сред най-известните от тях са „ Заблеяло ми агънце “; „ Мятало Ленче ябълка “; „ Провикнал си е Никола “; „ Недо ле, Недке хубава “; „ Либе, в случай че дойдиш, в този момент да ми дойдиш “; „ Вино пият петдесет юнака “; „ Китка ти падна, Дено “. За изключителния му гений е награден със званието “Майстор на естрадното изкуство ”, медал “Кирил и Методий ” II-ра степен, а посмъртно с медал “Кирил и Методий ” I-ва степен. Около 60 негови песни са включени в „ Златния фонд “ на БНР.

Борис Машалов и неговите незабравими песни ще останат вечно в българската фолклорна съкровищница. „ Заблеяло ми агънце “ е ария, която когато Машалов пеел, публиката слушала в унес – просълзявала се. Останала незабравима, тя е способна да разчувства всеки слушател даже и през днешния ден.